Lili Iwanowa piosenki

Ти идеш от снега. И толкова, и толкова си бяла. Простри ръце! (×2) Под снежно наметало (×2) навярно всички ангели вървят. Навярно, навярно всички ангели, всички ангели вървят. Припев: (×2) И щом отминат зимните недели, ти остани при мен – в зелените...

И ето, пак е лято. И ето, пак сме двама, един до друг на слънчевия бряг. И пясъкът е също като розов пламък, морето ни люлее в своя бяг. Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш една вълна измива радостта, и чайките пищят, и носят мрака, със който ще ни раз...

Морското момиче Варна има годеник суров, но измамна и коварна е моряшката любов. Кажете, ветри залудели, ще се завърне ли, ще спре ли за нощ поне, за ден поне? Кажи, небе! Кажи, вода! Приливът каза „не“, отливът каза „не“, каза „не“. Кажете, ветри...

Един градец със името на хан във дън сърцето тихо се обажда. И хукват спомените ми натам като към извор, гонени от жажда. Препускат две одрани колене. Оглася песен уличките тесни. Че всички пръчки тука са коне, а всеки камък – звънък смях и песни. Къ...

Ти чуваше ли? Спяха ветровете. Тъгуваха отминати жени. Жадуващи безсмъртие поети разнищваха несторени вини. И дремеха стрехите умълчани над редки сипаничави треви. Но прозвучаха бронзови камбани. Един неясен облак се яви. Почакай, миг! Почакай, миг!...

Где тръгвам пак? Отде се връщам? Пак ли колела в мене свистят? Пак ли този свят – най-свидна къща – маха подир мен: „На добър път!“ Пръснат в камък, в цвят, във топка прашна, лудо се въртя и чезна аз. Себе си ли все срещам, изпращам? Себе си или сама с...

Памет, ти си пак на изпитание. Туй, което знаеш, разкажи! Още от предсмъртните дихания болката в душата ми тежи… Вятър вя – и подвизи разнесе. Дъжд валя – кръвта им не отми. Чуваш ли – и в днешните ни песни тази кръв напира и шуми… Припев: (×2) И ка...

Не съм те търсила, но ти дойде. Внезапно, неочаквано, случайно… Като вълна във тихото море и всичко стана в миг необичайно. Не съм те търсила, но ти дойде. Възбуждащо, нехайно, романтично… Събудих се във твоите ръце и всичко беше истински различно. П...

Та значи тъй: реши и си отиваш!… На добър час! Аз няма да те спра! Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра! И мене ако някога ме стопли усмивката на някой друг човек, ще ме спаси от старите ми вопли, но пътят ми ще стане ли по-ле...

На сцената, аз знам, не съм родена, но днес дължа на сцената поклон. И някой ден, след време, щастливо уморена, ще срещна тук последния сезон. От тук видях кълбото на земята. Научих се, че времето лети. Прожектори блестяха в очите и душата, но щастието...

Наесен, наесен, приятелите се броят наесен – само наесен, когато вятърът илюзиите разпилява. Когато клоните зъзнат, безпредметната слава, такова щастие кой ще понесе да има верен приятел до края? Припев: Дъх до дъх, дъх до дъх – като спомен за два...

Наше лято - дълго като вечност Наше лято - кратко като миг На любовна скръб ли ни обрече? За какво ни сбра във своя мир? С клони - вплетени ръце човешки Със луна - лице над две лица И с едно дихание горещо Ти овъгли нашите сърца Ти не бързай, лято Чакай миг...

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари! Когато гръм удари ни, щом вечер свечери, подай ръка, приятелю, и мен ме погледни! Аз ще поема удара, светкавица си ти. Подай ръка, приятелю, и мен ме погледни! Аз ще поема удара, светкавица си ти. При...

Не ме кори, че любовта изтлява като гаснеща жарава. Изминаха години оттогава, променяше се бавно с нас и тя. А как ме топлеха преди горещите, жадуваните думи. Но днес от тях остават помежду ни утихващи във спомена следи. Припев: (×2) Да търсим ли от...

Ти пак се върна. Защо идваш ти? Нима при мен отново, ха, за обич си дошъл? Припомняш ми нещо със престорена жал. Млъкни, не мога да слушам лъжи. Навярно искаш пак с тези празни слова във мен да събудиш забравени чувства ти. Гори в мен дълбоко к...

Тече животът покрай нас. Изтича ден по ден и младостта съблича като дреха. И всеки минал негов час звъни отдалечен подире ни като жестоко ехо. И както пролетният дъжд, валял над любовта, ни носи още в свойта сладка песен, пробуждаме се изведнъж – къ...

Аз не вярвам в това, че човек веднъж обича. Знам, че дългите пътища други съдби пресичат. След безсънната нощ най-красива зора настъпва и голямото щастие всеки от нас ще търси. Припев: (×2) Светлината вземи, топлината вземи, но не спирай до мен без мечт...

Не, не си отивай! Обичай ме една секунда още. Една сълза сапфирена блести, една сълза сапфирена умира. Не, не си отивай! Обичай ме една секунда още. Сълза в ресниците се прощава със своята изгубена любов. Жените трябва да са винаги със някого, женит...

Любовта е полет над бездна. Последен дъх на душата. Но кога, но кога изчезна? Невероятно… После – страх, страх от нас самите. Няма връщане, има само умора. Със часовник спрял се скиташ сред хората… Припев: Всичко е обяснимо. Всичко се преживява. Т...

Дали сме ние с теб като вълните? Посреща ни брегът и ни разделя. А другото – за другото не питай. Съдбата носи своята повеля. Дали животът ни ще се повтори отново пак така неповторимо? А другото – за него не говоря. Навярно стига ми, че теб те има. П...