Lili Iwanowa piosenki

Както винаги падат листа. Неизбежно и странно сияен пламва огънят на есента или може би пламва безкраен (×2) огънят на любовта. (×2) Както винаги вятър мъгли неизбежно и странно повява – сякаш някой върви мълчалив, сякаш някой без глас се прощава (×2)...

Веднъж ми каза ти: „Погледни в очите ми – прилив там блести, докосни вълните му!“ Веднъж ми каза ти: „Погледни в душата ми – лодка там блести, улови веслата ѝ!“ Припев: Очи в очи се отразяват. Става чудо без слова. Душа в душа се отразява. Лодка...

И тази нощ, аз знам, ще оживее под пръстите ти лунната соната, с която ти душата ми ще сгрееш, с която ще пропъдиш самотата. И тази нощ над белите клавиши ще затрептят пак пръстите ти леко и през прозореца отворен ще въздишаш и ще вървиш по лунната път...

Спри, за малко спри в моя дом забравен ти. Спри, о, за миг дори, в тъмна нощ моя път озари. Ти при мен ела с вятъра на нежността, ти дай ми крила с тебе да полетя. Ела при мене! Припев: Ти, любов, ела при мен, ела във зима, в огнен ден. Дай ми т...

И да стихнат големите страсти, и да легна под земен покров – ще си взема за спомен и щастие неспокойната дума Любов. Неспокойния образ ще взема, две големи и плахи очи – две заглавия на поема, дето твоето име звучи. Едно Черно море – да ме носи; едн...

Не може любовта да ни отмине, когато сме в съдбовната ѝ власт. В греха ще бъда свята и невинна и залезът ще се разлее в нас. Към теб вървя под цъфнал цвят, един до друг смутени ще мълчим и радостен копнеж, копнеж ще ни обзема – любов, ще знаем, няма си...

Какво ли не в живота си не бях! Какво ли не отпих – любов и злоба! Бях най-богата, бях сетен сиромах, но не и просяк, при това на обич! Просията ме пълни с гняв, с тъга. Просията обижда ме, гори ме. Затуй махни си щедрата ръка, не искам вместо обич мил...

Ти идваше с вятъра на нежността далечен, ти идваше с тайните на любовта, обречен. Виждахме едно небе, от нас измислено; виждахме огъня на вечността.1 Любовта е по-силна от всичко! Любовта е нашият свят! Любовта е мойта магия! Любовта е моят живот. Ти...

Помниш ли море, щурци, светулки и мрак, говорещ с твоя глас, и една самотна стара люлка, а в нея двама ти и аз? Помниш ли как пееше потайно с гласа на щастието ти? Вярвахме, ще ни люлей безкрайно онази люлка – любовта. Двама с теб и трима с нея, чет...

В рояка спомени свещени, де моя дух сега се губи, сѐ твоят образ въжделени духът ми, майко, среща, люби. Ти люлката си ми люляла със песни жалостно-упойни, над мен по цели нощи бдяла през мойте нощи безпокойни. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото,...

В мойте делници еднакви сред житейските неща греят като странни макове знаците на любовта. Припев: Но за любовта, но за вечността годините какво са? Викай любовта, викай нежността – дори сълза да носи. Срещай любовта, срещай верността, макар и с...

Кой си ти, коя съм аз – не е ли все едно това! Звезден миг изгря за нас – не го прогонвай със слова! За глътка обич, за шепа нежност сърцата ни се търсят цял живот. Светът ни среща и ни разделя безмилостно на две страни. Съдбата в този миг ни дава ма...

Маргарита, Маргарита, светла утринна роса, ти си чиста като свода на далечни небеса, и невинна, и виновна – кой ли тъмен те роди? Маргарита, Маргарита, ти си в моите гърди. Ти си приказна поема, пълна с тъмни чудеса; ти – падение и полет, и ридание, и...

Южен вятър. И изтокът свети. Светлините кръстосаха знак. Плаче само последният сняг. И доволно се смее небето. Ще умре тишината безмълвна. И пред нашите зимни очи с глуха музика вече звучи възкресена от някого мълния. Припев: (×2) Като същи деца на...

Между стените на вятъра онемели се лутаме, ровим земята, звездите броим. Газим вода, ала жадни заспиваме, рамо до рамо все самотни вървим. Между стените на вятъра своя бог сме изгубили, восъчни църкви над жарава строим, гладни се взираме не за любов и...

Имам аз една мечта, като сянката е тя – вечно нощ и ден бяга тя пред мен. Като с дъх неуловим с нея винаги вървим. Като вечен глас все я чувам аз. Две очи във път нестигнати да настигна аз, две ръце – криле размахани – да догоня в път. Планини о...

Нощем аз дочувам как безсънните треви искат да рисувам път, по който идваш ти. Само с нежността няма как да спра твоя страх от самота. Всички дребни спомени с усмивка разпилях. Спомени изронени, превърнали се в прах. Ти не ме разбра, няма как да спра...

Колко бях щастлива, даже не разбрах; всичко се разсипва като звезден прах. В тази малка вечност ти бе сън красив, ти бе дълъг миг и сподавен вик. В моя парещ спомен ти си сън щастлив, ти си сън горчив, горчив. Припев: Тази нощ минах край една любов,...

Този свят е пейзаж, нарисуван с лека ръка. Този свят е мираж, роден от любов или самота. Свят, във който си ти, или свят, във който съм аз. Две случайни следи, оставени тук навярно от нас. И животът художник рисува и добавя по някакъв щрих. Него ни...

Ти си тук, ти мълчиш, криеш ти своите очи. Като лист осланен радостта умира в мен. Глъхне без твоя смях тази стара земя. И на нея, и на мене радостта върни. Припев: Много ли струва една нежна дума към мен? Поглед единствен дори, като зима студен –...