Lili Iwanowa piosenki

…И пак онази стряха, вита, ясна… И пак над нея оня заник тих… И пак тъй вечерта смирено гасне, тъй както в Дебеляновия стих. Но вече тук живеят чужди хора. И камъчето, хвърлено в нощта, днес не отваря малкия прозорец… Заключена пътната врата. Посрещни...

Уличката малка пак те чака, уличката с тихите липи. Всяка сутрин, всяка вечер в мрака весело те среща, нежно ти шепти. Уличката малка тебе чака. Ах, да шуми и да пее винаги, когато леко като птица минеш ти – в снеговита зима или в топло лято… Ули...

Осветени от любов места, храмове на праведни заблуди, стонове на кратка красота, пепелища от безумно луди. Аз ви посещавам и насън като летописец ви се кланям. Слушам пак изменчивия звън – отглас от захвърлени камбани. И нагазвам в старата трева. Сп...

Най-после светлина припада. Най-сетне ражда се денят. Тук някъде се свършва ада и почва път. И почва път! Ти дълго ще ме придружаваш, но няма да ме утешиш. Съмненията утвърждават това, което разруши. Ранен и обгорен ще мина през бездната на твоя зов...

За мен този свят беше зала игрална и в нея животът ми беше комар, във който играех играта фатална – любов срещу злоба, съдба срещу зар. И губих любови, приятелства, сметки. Загубвах и в святост, загубвах и в грях и този живот бе за мене рулетка и цялат...

Обич ли загубя, или мил приятел Вяра ли просипя, нежност ли прокудя Хризантеми, цяла есенна поляна В сън ми идват, галят мойто ложе В сън ми идват, галят мойто ложе Хризантеми, мои хризантеми Смеещи се восъчни принцеси Бели, чисти, утринни сестри Що ги люби...

Целувай ме дълго, целувай ме мълком, додето усетим, че има в живота чудесен невесела есен и мрачна и тягостна зима. Целувай ме дълго, целувай ме мълком. Целувай ме дълго, целувай ме мълком, додето пресъхне дъхът ни, додето усетим дълбоко в сърцет...

Знам разни часове, но тоя не си очаквала и ти: в света – отдавна неспокоен – животът се успокои. И чувствата умряха бързо, загина вчерашната страст. И няма нужда да си вързан, когато си лишен от власт. Покой. Блажени птици пеят със тихи земни, земни...

Не искам бъдещето си да зная. Каквото писано е – нека да се случи. Една любов или една раздяла – това е просто частен случай. Не искам в миналото да се връщам. Със спомени животът става скучен. Назад ако случайно се обръщам – това е просто само частен...

Бавно ни залива морето от сиви, тягостни дни. Умът не слуша сърцето, а вечно смята и бди. Падаме в калта, затъваме до шия в нея, виновни търсим, за да успеем невинни във калта да заспим. Хората сега са глупави стада, водещи борба за власт и за трева....

Живееше във Порто Рико един младеж на име Чико. От сутрин чак до късна нощ със тежък труд изкарваше по някой грош. Веднъж реши младежът Чико, че зле живее в Порто Рико, и от печалби съблазнен, замина за Америка в прекрасен ден. В Америка, в Америка...

Грозното момиче се събуди малко по-красиво заранта. Някакъв човек незнаен, чуден беше го прегръщал през нощта. Грозното бе станало красиво, тихо се усмихна на деня. Не изми лицето си щастливо, че със него би измило и съня… Припев: (×2) Щастие с мечт...

Защо боли от чуждата прегръдка, защо стрели са милите писма? Защо, защо лети душата като хрътка, във тъмното останала сама? Тъгата твоя щом е поделена, тя става мигом половин тъга. В какво е на щастливите вината, освен че са щастливи? Боже мой! И свър...

Намирам те във вечното послание, което завещаха боговете. Във силата на шеметно дихание, в преплитането на ръцете. Докосваме се сякаш в безтегловност, забравили за земното привличане. Изгаря ни единствено готовност за ненаситното обичане. Припев: От...

Помниш ли всичко? Нима това не бе любов? Беше различно – във миг живота стана нов, но нямахме време да се намерим. Може би нещо съвсем случайно ни събра. В лятната вечер ти беше сам, а аз – сама, но нямахме време да се намерим. Припев: (×2) Ах,...

Знам, че все така ще се повтаря любовта и всеки миг във нежна музика и стих непременно ще я има на този свят. Знам, че все така ще се повтаря любовта и всеки час без теб и мен – дори без нас непременно ще я има на този свят – дори без нас. Чуваш...

Припев: (×2) Свири, свири, щурче! Ах, подлудявай ме, не спирай, макар да казват всички, че щурците, свирейки, умират! Отде дочувам твоя глас? Не си ли слухова измама? Сред този моторетен бяс щурчета май отдавна няма. Отде ли чувам твоя вик? Дали в...

Аз мога да съм много радостна и мога много да съм тъжна, да браня истината с ярост, след миг без нужда да излъжа. С приятел мога да съм толкоз зла, на дявола да заприличам и мога с чужда скръб да плача, врага си даже да обичам. Чезна аз по теб по цел...

Вятъра на този ден, в който искам да крещя, шетайки около мен със пречупени крила, гледа някъде във теб и не спира да мълчи, и е сам и уморен, скрит във твоите сълзи. Припев: (×2) И гори в мен красотата ти – кратък стих, разкъсван от вятъра. Напиш...