Lili Iwanowa piosenki

Тъмна стая и цигарен дим, малка черна рокля, плътен грим и кристален звън и кавалер в нейния танц. Всеки поглед тази вечер в нея е събран. Тя е съвсем сама в облак от светлина. Само там намира топлина. Дъхът е учестен, пулсът е ускорен. В дантеленат...

Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи. Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи (×2) ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях – не ще го хвърлят...

Девет кръга като в Ада знай, че има любовта. Мила, жестока – тя е суша и вода. Тъжна, засмяна – моят дар и моят край. Девет кръга като в Ада – трябва да преминем в любовта. С мен ли си, или те няма? Какво съм аз за теб – някаква случайна среща или сън...

Ранна утрин, утрин синя, пролетен мой час. Като цвете във градина в миг се раждам аз. Слънце грее, птица пее – цвят новороден, аз не бързам да живея – ден голям пред мен! Ден голям, ден безкрай, дълъг като век, ти какво ми носиш, аз не знам. Може би...

Когато сам намериш детелина с примамливите четири листа, ще имаш най-щастливата година и най-желаните от теб неща. Такава детелина да откъснеш, щастливо предсказание било, но щастието трябва да се търси – то никога не идвало само. Припев: (×2) Детел...

Когато сам намериш детелина С примамливите четири листа Ще имаш най-щастливата година И най-желаните от теб неща Такава детелина да откъснеш Щастливо предсказание било Но щастието трябва да се търси - То никога не идвало само [2x:] Детелини, детелини, детели...

Детство – вятър мой крилат, слънце – детска топка златна, мой довчера тичал свят и зад ъгъла изчезнал! Аз и днес те гоня пак по земята необятна, ала слънцето е мрак, вятърът – въздишка звездна… Чакай, мое детство! Спри! Пак ела и донеси слънце в мои...

Денят изтля. Изчерпаната слава на зноя се изгуби отведнъж. И рукна върху бившата жарава загриженият августовки дъжд. За пръв път чувах как тревите дишат, как бягащото слънце се засмя. А капките започнаха да пишат послания по сухата трева. И строг, и...

Есента стопи съня, но събуди в мен една мечта… Разпилях онази страст, която в теб разпалих тайно аз. Есента стопи съня, любовта съблече нощта и пак сме едно, но не сега. Припев: Другото лято с теб нека добавим мед на всеки един момент и всяко каф...

О, как е трудно, трудно да простиш, но аз ще ти простя. Жената трябва да прости, ако неволна е вината. О, как е трудно, трудно да простиш, но аз ще ти простя. Жената може да прости, ако тя истински обича. (×2): Но ти помни, недей да го забравяш – е...

Разкъсвана от вечните съмнения, не исках да повярвам в любовта, защото с нея идват огорчения и в нея има повече тъга. Аз никога не вярвах да я срещна, но ето, тя наистина дойде, посрещнала ме в твоята прегръдка, в прегръдката на твоите ръце. Припев:...

Падна лист от календара стенен в тишината на нощта. Спря за миг забързаното време, върна се назад към един до болка близък ден, към една любов, разпиляла се почти до мен и оставила въпрос: защо в живота има самота? Защо не бъде вечност любовта? Защ...

Бях от сутринта в жълтата гора. Някой ме докосна с дъх – една мечта. Там, по пътя бял – знак на любовта, идваше за първи път една мечта. Припев: (×2) Спри до мен. Спри до мен с думи шепнещи под жълти дървета и есенни листа. Там, по пътя бял – знак на...

Няма на кого да кажа какво ме боли, една любов е по-голяма от морето. Дъждът е слънце и слънцето вали, а ти си тук, а аз съм там, където няма на кого да кажа какво не върви. Една любов е по-голяма от морето и пясъкът луд по своите вълни изтича през пръ...

В мига когато нии помръкнем Като лица на есента Когато внезапно замлъкне Дъха на песента Към нас се втурва глас тогава Забравен глас, ала от кого Във свойто вълшебство ни грабва Едно експрес танго Среднощен спомен разпилява рози Една карета две надежди вози Л...

Ела! Че притъмня и стана тежко. Пътеката остана без душа. Защото няма истина без грешки, аз чакам. Сама. Страдам. И мълча. Неволята от преданост настана, от ревност – риска, от тъга – скръбта. (×2) Изчезнаха словата – стана няма, безкрила, охладена лю...

Колко често стоя на балкона и поглеждам и чакам със дни или моля наум телефона: „Позвъни, позвъни, позвъни!“ Къде си ти тогава? Със друга ли си ти? (Със друга…) Дали, дали, дали не трябва (Не трябва…) сърцето ми за теб да тупти? (За теб…) Къде си ти,...

Защо, любов, две стъпки не остави? Нима бе тук, докато още спях? Кажи, любов, защо не ме погали насън, когато те видях? Къде, любов, далече ли си спряла? Аз толкова те търсих по света. За теб, любов, един живот бих дала. Един живот е вечност с любовта....

Познати ли пространства в мен звънят, или известни пориви ме викат. У мен угасва жаждата за път, а тая проста жажда е велика. Живях, откривах често весел смях и приютен при болките почивах. Кой знае точно – може би при тях кръвта се утаява и изстива....

Поне веднъж да мина по земята като жена съвсем обикновенна и погледите – ненаситно ято, да не накацат хищно върху мен. Да не кълват лицето и очите и жеста най-случаен на ръцете с надеждата да стигнат упорити до тайните ми скътани в сърцето. Припев:...